Цензурата е решаващо допълнение към геноцида

Миналия месец във водещата новинарска стратегия на Би Би Си, Newsnight, създателят и публицист Хауърд Ерик Джейкъбсън се оплака, че английската социална телевизия е показвала прекалено много изображения на палестинските премеждия през Газа. Той добави, че като предава по малкия екран палестинското страдалчество по този метод, BBC „ взема страна “ и че въпреки да е „ агонизиращо да види какво се случва… има аргументи за това “.

И това надали беше първият израз на това възприятие. Няколко седмици преди този момент в платформата за професионална мрежа LinkedIn се организира полемика по отношение на това дали на уеб страницата има „ прекалено много изявления за Израел/Палестина “ и дали това би трябвало да се промени. Мнозина дадоха отговор, че би трябвало – желаеха хората да спрат да приказват за гладни, бомбардирани и заровени под руините палестинци.

Може да наподобява необичайно, че хора като Джейкъбсън признават големите равнища на страдалчество в Газа, само че в това време изискват светът да чува по-малко за това.

Но това въобще не е изненадващо. Цензурата постоянно е била належащо допълнение към геноцида.

С продължаващия геноцид в Газа, напъните да бъдат заглушени тези, които се пробват да вдигнат паника, са приели разнообразни форми.

Много се сподели и напише за отхвърли на Израел да разреши на задгранични публицисти да влизат свободно в Газа, с цел да отразяват геноцида и целенасочените офанзиви против палестински публицисти там, които рискуват живота и здравето си, с цел да покажат на света действителността за това, което се прави на техния народ. Но даже публицистите, които са на хиляди километри от палестинския анклав, са осъдени, че се осмеляват да приказват за геноцида.

Миналия декември Австралийската радио и телевизионна корпорация (ABC) уволни водещата Антоанета Латуф за наново шерване на обява на Human Rights Watch (HRW), в която се твърди, че „ Израел употребява глада като оръжие за война в Газа “. Самата ABC заяви за изказванието на HRW, което от този момент беше повторено от Организация на обединените нации. Латуф, за която се счита, че е първата арабско-австралийска жена, работила като кореспондент в комерсиална телевизия, споделя, че се опасява, че Ей Би Си се поддаде под натиска на произраелски групи, които я упрекваха в „ антисемитизъм и пристрастия “ заради нейната поддръжка за палестинските права и рецензии към Израел, откогато беше наета за първи път. Тя съди ABC за незаслужено уволняване.

По време на този геноцид, учители и академични преподаватели по целия свят, които се пробваха да бъдат солидарни с палестинците, също бяха заглушени. Израелски преподавател беше уволнен от работа, задържан и подложен в изолираност за критикуване на дейностите на израелската войска. Единственото „ закононарушение “ на Меир Баручин беше обява във Facebook, която той направи в деня след офанзивата на Хамас против Израел, в която се споделяше: „ Ужасяващи облици се изсипват от Газа. Цели фамилии бяха унищожени... Всеки, който счита, че това е целесъобразно поради случилото се през вчерашния ден, би трябвало да се отпише. Моля всички останали да създадат всичко допустимо това безумство да спре. Спри в този момент. Не по-късно, в този момент!!! ”

И по-рано този месец Еврейският университет в Йерусалим в профил от работа професора по право Надера Шалхуб-Кеворкян, която е палестински жител на Израел, за това, че подлага на критика войната на Израел против Газа и ционизма като цяло.

Заглушаването на учители и академични преподаватели не се лимитира единствено до Израел. През ноември в Съединените щати Университетът на Аризона (UA) „ краткотрайно размени “ помощник професор Ребека Лопес и Ребека Запиен, отговорник за връзките с общността, за улеснение на полемика в класната стая по отношение на войната на Израел против Газа. Произраелски групи твърдяха, че лекцията им е „ предубедена, антисемитска, очевидно погрешна и подкрепяща тероризма “. Двама учители в първи клас в публично чартърно учебно заведение в региона на Лос Анджелис също бяха пуснати в отпуск, откакто разгласиха в обществените медии за урок, който преподаваха на тематика „ геноцидът в Палестина “.

Политиците и държавните чиновници в Израел и в страните, подкрепящи войната на Израел против Газа, също не са ваксинирани против такава цензура.

През януари Офер Касиф, член на израелския Кнесет от лявата партия Хадаш-Таал, разгласи желанието си да се причисли към Южна Африка в нейното правосъдно произвеждане против Израел, заведено според Конвенцията на Организация на обединените нации за геноцида. В отговор на решението на Касиф да поддържа делото за геноцид в Южна Африка, 85 израелски членове на Народното събрание (от 120) го упрекнаха в „ изменничество “ и подписаха петиция за изключването му от Кнесета.

На другия завършек на света, в Канада, Сара Джама, която е член на провинциалния парламент на Онтарио, беше принудена да се извини за изказване, което направи директно след офанзивата на Хамас против Израел през октомври, където тя прикани за неотложно преустановяване на огъня в Газа и завършек на израелската окупация и апартейда. Извинението на Джама пристигна, откакто министър председателят на Онтарио Дъг Форд прикани нейната оставка.

Мениджър по организационно показване и капитал за град Еванстън, Илинойс в Съединени американски щати също беше уволнен, откакто изрази благосклонностите си към палестинците в Газа в обществените медии. През януари Лиъм Бърд заведе федерален иск против някогашния си шеф. Делото също по този начин твърди, че висши градски чиновници „ „ хореографираха “ публичното отвращение против Бърд по отношение на препоръчана резолюция, призоваваща за преустановяване на огъня в Газа, преди представянето й на Комисията за правдивост и овластяване през ноември.

Усилията за цензуриране и заплашване на всеки и всеки, който приказва против геноцида на Израел в Газа, безспорно са тревожни, само че по никакъв метод не са изненадващи. Поглед към световната история разкрива, че сходно заглушаване на сериозните гласове е помогнало за основаването на удобна среда за всеобщи зверства и най-лошото безчовечие от всички, геноцид, от най-малко един век насам.

Във Федерална република Югославия на Слободан Милошевич бяха приложени няколко ограничения за угнетяване и цензуриране на всички самостоятелни изявления, както и на телевизионни и радиостанции, които се осмеляваха да приказват против или даже да загатват по натурален метод зверствата, осъществени от сърби против албанци, бошняци и хървати в целия район. През 1998 година петима редактори на самостоятелни вестници бяха „ упрекнати в разпространяване на дезинформация “, защото в изявленията им се загатваха албанците, убити в Косово, като „ хора “, а не като „ терористи “.

Когато НАТО в последна сметка заплаши да нахлуе в Косово, с цел да постави завършек на жестокостите, сръбското държавно управление удвои решимостта си да заглуши всички гласове на противоречие. Член на обединението на Милошевич сподели: „ Ако не можем да грабнем всичките им [НАТО] самолети, можем да грабнем тези, които са в нашия обхват, като разнообразни хелзинкски комитети и групировки на Куислинг “. Той добави, че тези, за които е потвърдено, че са „ взели участие в услуга на непозната агитация... не би трябвало да чакат нищо положително [от държавните органи] “.

Две десетилетия след босненския геноцид, който беше съпроводен от тъмната сянка на цензурата на всички места, управляващите в Китай стартираха „ Кампания за мощен удар против насилствения тероризъм “, ориентирана към уйгури и други тюркски мюсюлмани в Синдзян Уйгур самостоятелна област. Според китайски чиновник, представен от HRW, задачата на акцията против мюсюлманските малцинства в самостоятелния район е била „ да се прекъсне тяхното потекло, корените им, връзките им и произходът им “. Правозащитни организации пресмятат, че един милион турски мюсюлмани са били изпратени в лагери за „ политическо обучение “, центрове за авансово задържане и затвори от началото на „ интервенцията “.

И тук цензурата придружаваше зверствата. Властите стопираха интернета в района за месеци. Те хвърлиха в пандиза уйгурски създатели, писатели и редактори на уеб страници за закононарушения като „ разцепничество, издаване на държавни секрети и образуване на противозаконна проява или застрашаване на държавната сигурност “. Те също по този начин подложиха района на рискови равнища на наблюдаване в обществените медии, като изтриха към 25 % от всички мнения в обществените медии. Те също по този начин поразиха проуйгурското изявление на други места в страната.

Цензурата и потискането на свободата на словото също бяха основни характерности на нацисткия Холокост. Това включваше възбраната на еврейската литература и систематичното изгаряне на „ нежелани книги “, класифицирани като „ ненемски “ в устрема за „ морално обновяване “.

Нацистите затвориха или превзеха всички опозиционни вестници в Германия при започване на ръководството си и до самия край направляваха всяка вест – за нацистката партия, нейната политика против евреите и военните старания изобщо – появили се във вестниците, по радиото и в кинохрониката. На германците беше неразрешено да слушат задгранични радиостанции и единствено доста лимитирана – и строго подбрана и цензурирана – информация за страната и нейните военни старания беше позволено да се споделя с останалия свят. Партията даже управлява какво пишат немските бойци от разнообразни фронтове по света. Крайният резултат от това голямо изпитание за цензура беше, че преобладаващото болшинство в интернационалната общественост не научи за действителния мащаб на нацистките зверства и страданието на евреите в следените от Германия територии, до момента в който не завърши Втората международна война.

Сега в Газа е в ход още един геноцид и цензурата още веднъж играе своята роля. В ерата на телефоните с камери и уеб страниците за обществени медии се оказа ненапълно невероятно за тези, които правят и подкрепят геноцида, да спрат палестинците да споделят своята действителност, а хората по света да надигнат гласа си, с цел да ги поддържат.

Но тъкмо по тази причина се поставят непрестанни старания да се заглушат и цензурират публицисти, учени, политици и деятели, подкрепящи Палестина – напъните да се подсигурява, че сърцераздирателните облици на болежка и страдалчество от Газа спрат да си проправят път към нашите екрани.

И тъкмо по тази причина е наша групова отговорност да вмъкваме „ Палестина “ и „ палестинци “ на всички места – всяка публикация, всяко произведение на изкуството, всяка полемика. Единственият ни късмет да спрем този геноцид е да се поучим от историята и да продължим да приказваме за Палестина.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.